Отново есен
421
0
0
Притиска ни със облаци небето.
След вятъра вървят мъгли.
Замръзнало в ръмежа е полето...
Артритът се обажда и боли!
По цял ден слънцето го няма,
къде ли го прогониха, не знам?
Животаът ни е вече мелодрама,
търкаля се по сивия екран.
И селото е посивяло,
обаждат се и гладните кози...
И времето във пустота е спряло!
О, мили Боже, помози!
А скуката навсякъде е спряла,
безперспектива те мори!
С душата си осиротяла
ненужен чувстваш се дори!
25.10.1999г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
