Отново крача в дъжда
Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда…
като малко, подритвано куче,
…скимтящо, опашка подвило…
опитвам се да замълча, а лая диво
срещу фрази и думи с остаряла душа.
Отново крача в дъжда…
А вълк искам да бъда.
Да надвия в себе си дъжда и страха,
срещу луната самотно да вия.
Отново крача в дъжда…
Аз съм същото премръзнало куче-
бездомно, мокрещо лапи
в локви, пропити с‘ сълзи.
И се моля дъжда да ме пусне,
сърцето от думи прогнило,
да спре да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
