13.06.2024 г., 9:37  

Отново се напълни парламента

507 5 15

Отново се сформира, парламента.

”Величие”, е новото менте:

Надъхани за рубли елементи,

под сянката… на руското джудже.

 

Изглежда, че Копейкин го загази!

Яви му се опасен конкурент:

Полковник и един висок гавазин

ще му пригласят в този парламент.

 

Единият, на Левски се нахвърли

с мазолесто от лапане гласче;

Баща му бил въшлив и яко мърляв,

а той самият, сбъркано момче!

 

А другият, пък имал фирми двеста.

Източвал ги, когато му е кеф.

Той знаел, как България да блесне

и как да пазим българския лев.

 

Българийо, това ли доживяхме

да вярваме - на всеки нов келеш!

За теб, герои хиляди умряха,

а днес милеем за - продажна гмеж!

 

 

Юри Йовев 

Юни 2024 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деа, Никола, бай Тошо не ни направи шеснаеста република на ссср, но сега като нищо ще станем с тея рашисти около нас.
  • Имало е, има и ще има! Юда за сребреници, нашите за копейки. На Путлер и неговата клика продадоха устието на Камчия и няма връщане назад. Сега същите дупедавци ще се мъчат да завладеят и парламента. ,,Не народ, а мърша!" Поздрав за творбата ти, Юрка!
  • До следващите избори - след три месеца, например
  • Мом, Стойчо, Весо всякакви типове е имало в парламента, но чак такива …. Не
  • Нашият парламент е инкубатор
    на запъртъци все в горещо лято!
    На есен песента му ще е изпята!
    Поради липса на нов окупатор!🤣

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...