Отново съм момиче малко!...
Отново съм момиче малко,
у нас, във бащиния дом.
И утрото е някак... сладко,
по-сладко и от Купидон...
Край мен достигат отзарана,
като на славейчето песента му,
обични думите на татко:
„Дали е още по пижама?"
А майка, милата, като орлица
препречва пътя му към мен:
„Недей събужда ни детето,
то поглед има уморен..."
От кухнята се носят аромати
на вкусни ястия безброй,
и сякаш съм обсипана с брокати,
и този свят е само мой!...
В дома на топло се завръщам
като изгубено дете...
Изчезва погледът ми тъжен.
Детето спира тука да расте...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
Спира!
