Отново съм момиче малко!...
Отново съм момиче малко,
у нас, във бащиния дом.
И утрото е някак... сладко,
по-сладко и от Купидон...
Край мен достигат отзарана,
като на славейчето песента му,
обични думите на татко:
„Дали е още по пижама?"
А майка, милата, като орлица
препречва пътя му към мен:
„Недей събужда ни детето,
то поглед има уморен..."
От кухнята се носят аромати
на вкусни ястия безброй,
и сякаш съм обсипана с брокати,
и този свят е само мой!...
В дома на топло се завръщам
като изгубено дете...
Изчезва погледът ми тъжен.
Детето спира тука да расте...
© Криси All rights reserved.
Спира!
