Индиана (Криси)
216 7914
Jul 1, 2008, 3:07 PM

Отново съм момиче малко!... 

  Poetry » Other
834 0 26
 

Отново съм момиче малко,

у нас, във бащиния дом.

И утрото е някак... сладко,

по-сладко и от Купидон...

Край мен достигат отзарана,

като на славейчето песента му,

обични думите на татко:

„Дали е още по пижама?"

А майка, милата, като орлица

препречва пътя му към мен:

„Недей събужда ни детето,

то поглед има уморен..."

От кухнята се носят аромати

на вкусни ястия безброй,

и сякаш съм обсипана с брокати,

и този свят е само мой!...

В дома на топло се завръщам

като изгубено дете...

Изчезва погледът ми тъжен.

Детето спира тука да расте... 

 

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??