Отново в Бяла
Отново в Бяла
Ще дойда отново във Бяла,
да мина по стария мост,
а Янтра, пред мен засияла,
ще срещне желания гост.
Край Фичето бавно минавам.
Посреща ме изгрев засмян.
Пред старата къща заставам
в градеца, от щастие сгрян.
Приятели, улици, къщи,
до болка познати места.
С усмивка при тях се завръщам.
Знам, няма такива в света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
