Отново в Бяла
Ще дойда отново във Бяла,
да мина по стария мост,
а Янтра, пред мен засияла,
ще срещне желания гост.
Край Фичето бавно минавам.
Посреща ме изгрев засмян.
Пред старата къща заставам
в градеца, от щастие сгрян.
Приятели, улици, къщи,
до болка познати места.
С усмивка при тях се завръщам.
Знам, няма такива в света!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
