28.10.2011 г., 20:50

Отпечатък

839 0 27

 

Отпечатък

..........................................................................

 

            "Най-важното нещо в комуникацията е да чуеш онова,

              което не е било казано"

                        Питър Дракър

..........................................................................

 

 

Не знам за теб, но аз била съм всякаква -

дочувах го във мисъл някаква -

усмихвах се на вечния сюжет

и следвах изреченията ред по ред.

 

Отглеждах те във виртуалната си пазва,

макар че смисълът превръщаше се в язва

и често казвах на измамните различия,

че ще пораснат, учейки се да обичат.

 

Завързвах се за всякакви огради,

напомняйки си, че сърцата ни са млади

и гледах да не изпаса тревата,

растяща пред вратата на душата.

 

Учудвах се на навика ти да създаваш

и после - с тишина да заличаваш:

приличаше ми на красива грешка

от стара карнавална смешка.

 

Започнах да се взирам зад словата -

причината присъстваше, танцувайки с вината

и мислеше си, че е самодива,

тъгувайки, че аз отвън съм жива.

 

Такава съм и трябва да призная,

че повечето хора дишат, но не знаят

как дълго сдържаният дъх

превръща се във непристъпен връх.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...