4.09.2009 г., 15:45

Отпий

845 0 13



Досадница съм,

знам!

Дори насън

не спирам да говоря.

Приятели са ми птици и цветя,

с вятъра обичам да се гоня.

Любимка съм и на нощта,

дори луната

винаги към мен поглежда.

Прегръщам сълзите на дъжда

и капчиците утринна надежда.

 

Поточе бях.

Вече съм река,

даряваща живот.

Усетиш ли умора,

до мен се приближи,

приседни,

в шепота ми се заслушай

и отпий.

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...