Досадница съм,
знам!
Дори насън
не спирам да говоря.
Приятели са ми птици и цветя,
с вятъра обичам да се гоня.
Любимка съм и на нощта,
дори луната
винаги към мен поглежда.
Прегръщам сълзите на дъжда
и капчиците утринна надежда.
Поточе бях.
Вече съм река,
даряваща живот.
Усетиш ли умора,
до мен се приближи,
приседни,
в шепота ми се заслушай
и отпий.
© Ласка Александрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
