31.08.2007 г., 0:35

Отправна точка (...)

1.5K 0 11

Отправна точка


Пътувам отдавна.
Морето неравно.
Ти - Спомен порочен и мил...

Отсявам отдавна,
Нищожно от главно.
В Душата - барут и тротил!

Във дните нелесни.
Безмълвните песни.
Прогарят жестоки следи!

Завивките тесни.
Очите ми честни.
Не чакай покана - Бъди!
$
Пътувам отдавна.
Ти - Точка отправна!
Всичките мои следи.

Пътувам отдавна.
Душата ми явно,
Отколе по теб все гори...

24 August 2006, Намур, Индийски Океан

Послеслов:

Логично, както всеки и този - (...) - цикъл си има край. С горната "Отправна точка" се свършиха дадените ми стихове (или каквото са там).
Искрено благодаря на прегърналите моите Споделени Чувства и Настроения- представих ви голямата част от тях.  
От тази нощ (сутрин) само ще ви чета, без коментари.
Докато мога. 
Сполайте и със Здраве от Морето.

Cancer Pagurus (Паур)

30 Август 2007, 03.07 ч, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не губи Отправната точка!
    Щом има в душата барут и тротил,
    ти стихове нови би наредил...
    Благодаря за мъдрите сихове!!!
  • Знаеш...
  • Гост

    Който отвън ми почука
    нека да влезе. Елате!
    Да му запея с капчука
    старите песни, на тати.

    Каберне в чаша разлата
    да му налея. Да помни,
    че е гостувал в отрада.
    Да се не чувства бездомен.

    После - "Сполай!" ще си кажем.
    "Сбогом!" и "Хайде, със здраве!".
    Всеки понесъл - на заем -
    късче от чуждата радост...

    01/12/00
  • Стига, де
  • Не казвай сбогом, а само до нови срещи! Аз също не ти разрешавам да се скатаеш. Умиране има- отърване няма от нас!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...