Aug 31, 2007, 12:35 AM

Отправна точка (...)

  Poetry
1.5K 0 11

Отправна точка


Пътувам отдавна.
Морето неравно.
Ти - Спомен порочен и мил...

Отсявам отдавна,
Нищожно от главно.
В Душата - барут и тротил!

Във дните нелесни.
Безмълвните песни.
Прогарят жестоки следи!

Завивките тесни.
Очите ми честни.
Не чакай покана - Бъди!
$
Пътувам отдавна.
Ти - Точка отправна!
Всичките мои следи.

Пътувам отдавна.
Душата ми явно,
Отколе по теб все гори...

24 August 2006, Намур, Индийски Океан

Послеслов:

Логично, както всеки и този - (...) - цикъл си има край. С горната "Отправна точка" се свършиха дадените ми стихове (или каквото са там).
Искрено благодаря на прегърналите моите Споделени Чувства и Настроения- представих ви голямата част от тях.  
От тази нощ (сутрин) само ще ви чета, без коментари.
Докато мога. 
Сполайте и със Здраве от Морето.

Cancer Pagurus (Паур)

30 Август 2007, 03.07 ч, Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не губи Отправната точка!
    Щом има в душата барут и тротил,
    ти стихове нови би наредил...
    Благодаря за мъдрите сихове!!!
  • Знаеш...
  • Гост

    Който отвън ми почука
    нека да влезе. Елате!
    Да му запея с капчука
    старите песни, на тати.

    Каберне в чаша разлата
    да му налея. Да помни,
    че е гостувал в отрада.
    Да се не чувства бездомен.

    После - "Сполай!" ще си кажем.
    "Сбогом!" и "Хайде, със здраве!".
    Всеки понесъл - на заем -
    късче от чуждата радост...

    01/12/00
  • Стига, де
  • Не казвай сбогом, а само до нови срещи! Аз също не ти разрешавам да се скатаеш. Умиране има- отърване няма от нас!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...