Отпуснати ръце е този дъжд
Отпуснати ръце е този дъжд...
...
така безжизнен, монотонен, вял,
той размотава нишки сива жал
и вече дни вали един и същ.
Натрапен чужденец е този дъжд,
потропва по стъклата непрестанно,
пристигнал късно или твърде рано,
обречен да е вечно неприсъщ.
Печален по учебник, сипкав дъжд,
до кости се просмуква във неделята,
листата апликира по алеите,
зазижда силует на зимен мъж.
Отчаян плач по някой - този дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
