Отпуснати ръце е този дъжд...
...
така безжизнен, монотонен, вял,
той размотава нишки сива жал
и вече дни вали един и същ.
Натрапен чужденец е този дъжд,
потропва по стъклата непрестанно,
пристигнал късно или твърде рано,
обречен да е вечно неприсъщ.
Печален по учебник, сипкав дъжд,
до кости се просмуква във неделята,
листата апликира по алеите,
зазижда силует на зимен мъж.
Отчаян плач по някой - този дъжд.
© Дора All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
