16.05.2012 г., 12:13

Отражение...

1.3K 0 24

Разкъсано отражение,
изгубено във мрака.
Време, поражение,
разяждащо плътта ми,
чака.
Къс огледален,
пъзел от душата.
Път нереален,
погубващ в мен искрата.
Отражение разкъсано
в преминалия мрак,
във времето изгубено
ме чака пак и пак.
В огледалото ми - пъзел,
къс е от душата.
Животът ми е възел
и път към светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • janker (Онур Реджеб) Благодаря ти!
  • 6
  • Melany71 (Светла Дичева)Благодаря ти Светла!
  • Много инетересно, прочетох го няколко пъти и всеки път откривах нещо ново!
  • Enena (Елена Нинова)Не съм Елена, завързала възела, самият живот е възелът преди светлината ( в което не съм много сигурна)... Благодаря сърдечно!
    ivanleko91 (Ангел ) Благодаря ти искрено, Ангел! Дано е път към светлината... никой не знае... Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...