Отражение
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * *
Стоиш пред мен с безочливост в душата
и мълнията ти гневи простора.
Стоя пред теб, приличам на Разпятие,
гнева ми те застига без умора.
* * *
Стоиш пред мен и гузно е сърцето,
душата ти смалена е до залез,
а думите от ужас са обзети,
страхът те е обхванал на талази.
Стоя пред теб, ръката си подавам,
в ръце поемам грохнало, сърцето,
погалвам го, спокойствие му давам
и сълзите изтривам неусетно.
* * *
Стоиш пред мен, като петел наперен,
а гребенът се мъдри до небето.
Като паун, опашката разперил,
показваш ми на егото лицето.
Стоя пред теб. С тояга ще препъна
и с бурна мощ в земята ще те бутна,
характерът ти жилав ще огъна,
ще видиш ти реакция барутна.
* * *
Стоиш пред мен, окаян и самотен,
отчаян си и жалиш непрестанно,
оплакваш си затвора доживотен,
А всичко хубаво къде остана?
Стоя пред теб, приличаща на фея,
преобразявам мрачните моменти,
в живота тъжен нежност ще ти влея
и много силна светлина във вените.
* * *
Стоиш пред мен, а погледа - избистрен,
със смисъл си запълнил житието,
а плановете ти превземат мислите
и всичко ти се случва неусетно.
Стоя пред тебе и дъга ти давам,
да минем двама дръзко по вълните,
любов и дръзновение дарявам
и нека да сберем в едно мечтите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
