Отражения
Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме,
в различното прегризваме душите.
Захапят ли? Докрая го отричаме
с очите ни полепнали от липси.
"Добре сме." Или: "Горе-долу" – казваме.
Случайно, ако питат: "Вие, как сте?"
Надявайки се утре да се раждаме,
умирайки единствено от щастие.
Надявайки се на сълза стаила се,
в усмивката на детската надежда.
Че тя напомня мъничко на изгрева –
опръскан с капки дъжд, дъги за вежди.
И някак си приемаме че зъбите,
отхапвали от нас парчета лудост,
не са мерило колко сме изгубили,
а колко кървав залеза ще бъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
