Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.
Това, което кръв е в кръвта ти,
и то от тебе се отрече, и стана пусто
по пътищата криви във сърцето ти,
ако има пътища изобщо...
Задъниха се улици без път заникъде.
Треперят ти ръцете, май нестоплени,
или онази твоя - лудата
изпи ти виното и са студени нощите.
Недей забравя, всичко се завръща.
И някой ден отново, щом потърсиш
най-свидното си, знай, че Бог не връща,
което си захвърлил и отричаш.
© Евгения Тодорова Всички права запазени