Apr 11, 2013, 6:44 PM

Отрече се от нас 

  Poetry » Other
573 0 3

Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.

Това, което кръв е в кръвта ти,
и то от тебе се отрече, и стана пусто
по пътищата криви във сърцето ти,
ако има пътища изобщо...

Задъниха се улици без път заникъде.
Треперят ти ръцете, май нестоплени,
или онази твоя - лудата
изпи ти виното и са студени нощите.

Недей забравя, всичко се завръща.
И някой ден отново, щом потърсиш
най-свидното си, знай, че Бог не връща, 
което си захвърлил и отричаш.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичта винаги, ако е обич, ще намери деликатния начин да каже наглед сурови истини....Благословена да си, Джени!
  • Приемам коментара ти, и няма за какво, да се сърдя.
    Обичам те, Рия!
  • Джейни, дано не ми се обидиш, но...
    по-голяма глупост не съм чела.
    Ужасно е. На нищо не прилича.
    Елементарно и глупаво.
    Няма сюжетна линия. Няма послание.
    Прости ми, но
    като твоя приятелка,
    не мога да си позволя да ти го спестя...
    защото те обичам.
Random works
: ??:??