Отрезвяване
Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза,
ще се отроня в есенния дъжд неопрощаващ.
Не съм от примерите днес за подражание
и рядко съм разбираща, и много малко бяла.
Ще поостана в спомена до синьото
на твоите вълни и морски настроения.
Във пясъка ще се препъна в самотното разбиране,
че хората сме белези от други измерения.
От писъци на хулата си правя хвърчила
и чувствам свободата на вятъра отляво.
Изпадам в безтегловност от солената тъга,
а после се събирам до звук от сто камбани.
Закърпвам гордостта си с мастилена игла,
а този дъжд ще плаче вместо мен разстроен.
По дяволите пращам последната жена
с остатъци любов и на мен подобна.
Ще преспя със тази мисъл. Ти - с жена.
Различни действия, еднакви състояния.
Ще спиш. Ще словоблудствам над листа.
По философски ще приема отчаянието.
По философски ще приема отрезвяването,
останалия свят, остатъкът от дните.
Ще съм пристанище за бури и за ангели,
ще съм оформена до себе си, а после нищо.
Съзнателно ще се смаля на ръст,
ще се смалят и думите и няма да ги чувам.
Ще се стопи последният добър човек от мен до пръст,
а някой друг ще се роди от вдъхновена молекула.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ганчева Всички права запазени
