26.01.2007 г., 3:31

"Отрицание"

674 0 2
Мълчи!
Не казвай нищо -
Знаеш, че от думите боли.

Недей!
Не ме поглеждай -
Не и както преди.
Не и с този поглед,
Не и с тези кафеви очи.

Недей!
Не ме прегръщай
Не и както преди,
Защото помня топлите прегръдки,
Защото след тях още боли.

Мълчи!
Не казвай нищо -
От думите все повече боли.

Не поглеждай в очите -
Там има само сълзи.

Не ме целувай - не ме обичаш -
Не и както преди...

25.01.2007 17:16
На Десислав

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...