Отричане на пролетта
Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов.
Топи се слънцето. Все някой тръгва.
Недей се тревожи́, снегът е бос,
но топло е под белите му пръсти
и бяла кръв под кожата му ври.
Обичам да мълча, но да сме двете...
... не струва тишината пет пари́,
снегът е с цвят на пролетното цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
