4.01.2025 г., 18:43 ч.

Отричане на пролетта 

  Поезия » Философска
152 5 6

Не вярвам, че животът е лъжа́,

ако лъжа е, как красиво лъже.

Не ми се връзва някак, не можа

от болката да стане зъл и тъжен.

 

Ръката ти препълва се с любов.

Топи се слънцето. Все някой тръгва.

Недей се тревожи́, снегът е бос,

но топло е под белите му пръсти

 

и бяла кръв под кожата му ври.

Обичам да мълча, но да сме двете...

... не струва тишината пет пари́,

снегът е с цвят на пролетното цвете.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??