Jan 4, 2025, 6:43 PM

Отричане на пролетта

534 7 8

Не вярвам, че животът е лъжа́,

ако лъжа е, как красиво лъже.

Не ми се връзва някак, не можа

от болката да стане зъл и тъжен.

 

Ръката ти препълва се с любов.

Топи се слънцето. Все някой тръгва.

Недей се тревожи́, снегът е бос,

но топло е под белите му пръсти

 

и бяла кръв под кожата му ври.

Обичам да мълча, но да сме двете...

... не струва тишината пет пари́,

снегът е с цвят на пролетното цвете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...