Отровена
Целувах те,
прегръщах те,
а ти тровеше,
убиваше,
душата ми разбиваше,
от болка плачеше...
И пак връщах се,
обичах те,
доверявах се,
а ти – предаваше.
Ненавиждаш ме,
гнуся те,
а моят свят кърви,
отново стене...
Сега бягам с надежда,
че при него е различно,
че може белезите
с целувки да заличи.
А в мислите ми
още си ти...
Още е болката разрушаваща,
която с лека ръка
ти брутално ми причини...
За теб извинение
- няма!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Филт Всички права запазени
