23.05.2009 г., 2:16 ч.

Отровена 

  Поезия » Друга
1003 0 2

Целувах те,

прегръщах те,

а ти тровеше,

убиваше,

душата ми разбиваше,

от болка плачеше...

И пак връщах се,

обичах те,

доверявах се,

а ти – предаваше.

Ненавиждаш ме,

гнуся те,

а моят свят кърви,

отново стене...

Сега бягам с надежда,

че при него е различно,

че може белезите

с целувки да заличи.

А в мислите ми

още си ти...

Още  е болката разрушаваща,

която с лека ръка

ти брутално ми причини...

За теб извинение

            - няма!!!

© Мая Филт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??