Отровена, но още жива
Не отдавна ми даде отрова,
и пих, ти знаеш, без страх,
а душата ти зла и сурова,
моята стрива на прах.
Сърце ли нямаш се чудя,
таз алчност и него ли взе,
но от кошмара вече се будя,
душата ми май се съвзе!
Отровата черна вземи си,
връщам чашата горчива,
дали спечели ти, зависи
да отровена, но още жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
