Отсечените липи
ОТСЕЧЕНИТЕ ЛИПИ
В отминалия женски май
се влюбих в храсти и дървета,
които дават дъхав чай –
за болчиците в коленете.
И в мойта младост притъмня.
Косата ми, макар и бяла,
не пръска шепи светлина –
да видя пътя до превала.
Не съм нагазвала в треви,
които от росата трепкат.
Но помня, че снага превих
и вече царствено си кретам.
Но ако има нейде Бог,
ще моля да ми върне всичко –
света – изтръпнал от любов,
и теб – когато те обичах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
