22.11.2015 г., 23:14

Отвяло е времето

439 0 2

Отвяло е времето-от старите къщи,

Радостен смях! Трапезата обща.

Прах е полепнал по всичките вещи,

плесен и мухъл това ни е госта.

Отвяло е времето-студено огнище,

окичено с прилепи-комин не дими.

В двора начупено старо плетище,

наоколо всичко, всичко мълчи.

Отвяло е времето-никой не идва,

бурени сухи, отровни треви.

Няма я баба внуче да милва,

Мъка в сърцето! Душата обви.

                                         В.Й. 22. 11. 2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много болка има тук, но истината боляла. Харесах много! Браво.

    Поздрави!
  • Те дори и бабите заминаха за чужбина, като под чужбина разбирам и страната на смъртта. Тъжна картина рисуваш, Василе, уви - безпощадно актуална за тази многострадална страна. Поздрав и нека новата седмица ти носи нови творчески идеи!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...