Отвяло е времето-от старите къщи,
Радостен смях! Трапезата обща.
Прах е полепнал по всичките вещи,
плесен и мухъл това ни е госта.
Отвяло е времето-студено огнище,
окичено с прилепи-комин не дими.
В двора начупено старо плетище,
наоколо всичко, всичко мълчи.
Отвяло е времето-никой не идва,
бурени сухи, отровни треви.
Няма я баба внуче да милва,
Мъка в сърцето! Душата обви.
В.Й. 22. 11. 2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
