Отвъд

Измъчен при теб аз ще дойда,

ще те погаля с изнемощели ръце.

С мъртвите си крака, пред теб аз ще падна,

ще тупти само моето сърце.

Ще се извърна, към теб ще погледна,

душата ще ме напусне със вик,

че заради теб умрях,

но жив бях поне аз за миг.

Ти ще погледнеш към мен,

ще се усмихнеш, ще пуснеш чиста сълза

и ще ме оставиш там да изгния -

така продължава светът.

Спокоен от отвъдното ще се усмихвам,

търпеливо теб ще очаквам.