beti (Бехрин)
421 4580
28.01.2008 г., 20:50 ч.

Отвъд 

  Поезия
595 0 8
 

***

Дъждовни капки по цветята

целуна в утрото росата,

усмихна парещия ден,

в нощта от болка уморен.

 

***

Запя гората нежна песен

и птичи глас заля сърцата,

и в отминаващата есен

прекрачихме зад светлината.

 

***

Не беше ли покоят вечен,

дори и стъпките не стихват,

кой грешник е и кой - обречен,

съдби тегобите разплискват...

 

***

Красиво е и няма болка,

стаена мъст или тревога,

но няма и любов, копнежи,

безпътно търсещи стремежи.

 

***

И няма страст, любовен трепет.

Не е ли най-голямо наказание

във вечността да няма шепот

от влюбени сълзи в мечтание?!

 

***

Казват, че отвъд мечтите се крие невъзможното!

 

28.01.08

Пловдив

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Красиво е и няма болка" ...Много зрял стих,...мъдър! Поздравления отново!
  • КРАСОТА,МЪДРОСТ И НЕЖНОСТ!
  • КРАСИВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Браво, Бети!

    Понякога в среднощен час
    покълва нежното мечтание.
    Поражда то копнежи в нас.
    Какво прекрасно съчетание!

    Във едни слънчеви очи,
    открили изгрева сияещ,
    затрептяват бисерни мечти
    за свят от обич ухаещ.

  • "...Казват, че отвъд мечтите се крие невъзможното!..."

    По - скоро, непознатото! Много добро!!!!!!!!!

  • Много нежно и прекрасно!Поздравления!
  • Описала си невъзможното - красотата за която винаги копнеем, но често помрачаваме. Може би точно това е невъзможното...
  • Страхотно е!Много ми хареса!Поздрав!
Предложения
: ??:??