Отвъд
***
Дъждовни капки по цветята
целуна в утрото росата,
усмихна парещия ден,
в нощта от болка уморен.
***
Запя гората нежна песен
и птичи глас заля сърцата,
и в отминаващата есен
прекрачихме зад светлината.
***
Не беше ли покоят вечен,
дори и стъпките не стихват,
кой грешник е и кой - обречен,
съдби тегобите разплискват...
***
Красиво е и няма болка,
стаена мъст или тревога,
но няма и любов, копнежи,
безпътно търсещи стремежи.
***
И няма страст, любовен трепет.
Не е ли най-голямо наказание
във вечността да няма шепот
от влюбени сълзи в мечтание?!
***
Казват, че отвъд мечтите се крие невъзможното!
28.01.08
Пловдив
