Отвъд Еверест
Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата
достигнал до дъха на боговете...!
Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
