Aug 3, 2014, 9:49 PM  

Отвъд Еверест

965 2 18

 

Посвещава се на Черен Джак 12

 

Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата
достигнал до дъха на боговете...!

Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Северина! Отново ме трогваш.
  • по-истинско не може да е... нямам какво повече да кажа... тишийна
  • Благодаря ти за подкрепата, Веселка! Трогнат съм

    Много слънцеслучвания от мен!: Мисана
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Мерси, Миночка! По един добронамерен начин, ти сподели много ценни и мъдри мисли, които /по моето скромно мнение/ обогатяват аудиторията на сайта.

    Сърдечен поздрав!: Мисана

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...