Aug 3, 2014, 9:49 PM
Отвъд Еверест
Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата
достигнал до дъха на боговете...!
Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Северина! Отново ме трогваш.
-
по-истинско не може да е... нямам какво повече да кажа... тишийна
-
Благодаря ти за подкрепата, Веселка! Трогнат съм
Много слънцеслучвания от мен!: Мисана -
Много ми хареса! Поздрави и от мен!
-
Мерси, Миночка! По един добронамерен начин, ти сподели много ценни и мъдри мисли, които /по моето скромно мнение/ обогатяват аудиторията на сайта.
Сърдечен поздрав!: Мисана -
Както и да го мислим,не всичко се развива по наше желание,имаме път начертан, преди да сме видели посоките,само любовта нестига, да познаем тайните на живота си,но пък помага, да преодоляваме и самотата и отчаянието.Харесах начина по който си представил различните форми за оценяване на живота!Поздравявам те сърдечно!
-
Бих се радвал, Порчев, да станете поет като мен. Тогава дори бих коментирал Ваши стихове и то задълбочено. В източните вярвания се залага на т.нар. реинкарнация /прераждането/. Четете например Бардо Тходол /Тибетската книга на мъртвите/ или текстове от Махаяна /Голямата колесница - конгломерат от текстове на т.нар. Северен будизъм, за разлика от Хинаяна - оригиналната доктрина на Буда/. Броят на преражданията на тези, които нямат качествата да напуснат колелото на Сансара /и следва да останат в състояние, наречено Мая (илюзия)/, може да бъде дори неограничен. Следователно след един финитен, или инфинитен процес, Вие Порчев, неминуемо ще станете поет като мен. Това е дотолкова тривиална теорема, че аз ще я обявя за аксиома. Но с една единствена и съществена добавка. Това няма как да стане в настоящия Ви живот. А в следващите ние с Вас може никога повече да не се срещнем. Следователно, по технически причини, няма никога да съм в състояние да коментирам Ваш поетичен текст. За което още отсега Ви поднасям най-искреното си извинение!
-
Благодаря ти, Латинка! Прекрасно формулира как стоят нещата.
Това е пределната точност, която е постижима по тази тема.
Трогнат съм от посещението ти и от факта, че хареса това мое стихотворение.
Пожелавам ти от сърце да имаш много хубава седмица и да те споходят нови интересни поетични текстове и друг вид творчески инвенции!
Твой: Младен -
Благодаря ти, Кръстина, за този много точен коментар. Да, наистина, изкачването, независимо дали в буквалния, или в преносния смисъл, ни прави все по-самотни. Защото все повече се отдалечаваме от Другостта /в частност и от другите/. Нима не беше самотен Рейнхолд Меснер, когато катереше сам осемхилядниците на планетата /дори без кислородна маска/. Или, когато сам прекоси Антарктида и пустинята Гоби? Нима не беше самотен Бетховен? Примерите нямат край. Който се изкачва нагоре и все по-нагоре, заплаща със самота. Тове е теорема с доказателство давано от самия живот.
Още един път изразявам голямата си признателност към теб, за това, че ме уважаваш като автор и отделяш време за толкова стойностни коментари.
С най-сърдечни чувства и пожелание за щастлива седмица: Мисана -
"Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от това, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата
достигнал до дъха на боговете..."
-------------------------------------------------------
Щом лирическият "в неистовото си изкачване съзира нещо повече от всичко" и макар и "самотен сред белотата е достигнал до дъха на боговете", това е доказателство, че животът му не е бил лишен от смъсъл, доброволно е направил своя избор, и макар този избор да е различен от общоприетия традиционен избор, в никакъв случай не е лишен от смисъл,точно обратното. Истината е, че ние никога не знаем какво печелим, когато губим, и какво губим, когато печелим...
Талантливо сътворен философски стих, с мъдро философско послание - винаги бъди себе си, прави смело своя избор, дори и с риск да платиш скъпа цена, тази на самотата, но тя си струва, щом преполовил половината от житейския си път, ти можеш достойно да кажеш, че "съзираш нещо повече от всичко", и че си "достигнал дъха на боговете"... И всъщност няма никакво значение, какво те очаква още занапред...
Поздрави и от мен! Бъди! -
1. И ти ме хвърли в размисли с този хубав Шекспиров цитат, Райна!
Трогнат съм и ти благодаря за винаги доброто отношение към моите текстове. Това ме стимулира творчески.
2. Благодаря ти, Радост, за така изразената съпричастност. Радва ме, че се оказахме кохерентни!
3. Мерси, Санвали! Ти си прекрасен поет и си толкова фина и чувствителна душа. Никога не пропускаш да ми дадеш своята творческа благословия. Знай, че оценявам това много високо.
На трите ви, прекрасни дами от топ 10 на БГ-поезията за всички времена /по моята субективна класация/, желая една прекрасна в творческо отношение седмица. Идеите и стиховете да валят над главите ви по-силно от пороите изляли се над родината. И не забравяйте никога, че под тези дъждове се ходи винаги без чадър!
Сърдечен поздрав към всяка една от вас /заедно и поотделно/: Мисана -
"Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:"
Мисля, че до известна степен сам решаваш какъв подход да имаш към това което е на Пътя.
Хубави, философски разсъждения!
Вдъхновена седмица, Младен! -
много мое усещане - хубаво, плътно стихотворение!
-
Ти си вятър, Елена! Следователно ти можеш да ми кажеш.
Трогна ме с посещението си. Благодаря ти от сърце!
Хубава седмица от утре!: Мисана -
Какво ли ни чака ?
-
1. Мерси за споделеното, Камене! Но все пак Самотата на Духа означава истинска идентичност, не мислиш ли? :
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=315417
"Самотност" името е на душата! /Мисана/
2. Благодаря ти, Елица, за този изключително прецизен коментар! Възхитен съм. И все пак, оставам на мнeнието си, което изразих и в коментара си към Камен - най-страшната жертва, чрез която бихме могли да бъдем заставени да платим, е загубата на идентичност.
3. Мерси за тези интересни мисли, споделени от теб, Анна!
По въпроса за сгромолясването, ще ти отговоря с откъс от стихотворението си "Алпинист" /публикувано другаде/:
"Огромна, кривогледа Равнината
събира сетните ми сили...
Ще падна, може би от самотата,
създадена, за да презирам."
4. Благодаря ти, Христо! Трогнат съм много от подкрепата ти.
На всички вас, приятели мои /ако ми позволите това обръщение, на което държа, но не от куртоазия/, позволете да пожелая една много силна в творческо отношение нова седмица и здраве преди всичко!
Искрено ваш: Мисана -
Бае,
Много си як!
Мамка му...
Е, КРЕТЕНА знаеш 6 от мен! -
Интересна дилема: самотен алпинист, достигнал дъха на боговете или обикновен земен човек, осмислил живота си с любовта?!
Бубер е казал, че да живееш, значи да общуваш.
Тук Лирическият избира общуване с Бога, което го обрича на самота.
Внушението е, че няма пълно щастие. За всичко се плаща с някаква жертва.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
