Отвъд планината и пропастта

На някаква – горска полянка,
между хиляди дребни неща…
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Далече от грешки! И от заблуди!
Далече – от спомени и суета –
Аз чаках Земята да се събуди!
Отвъд планината! И пропастта!
Там, дето Слънцето ходи на пръсти
между хиляди дребни неща…
Преди като Ангел да се прекръсти
за да възкръсне на сутринта!...
Трябваше дълго да търся пътечки,
през мокри дъбрави и сухи блата…
Далече от вълци! Далече от мечки!
Отвъд планината! И пропастта!...
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Когато Балканът се тръшна в реката…
И главата си счупи на сутринта…
Далече от грешки! И от заблуди!
Далече – от спомени и суета –
Земята действително се събуди!
И се прекръсти, над пропастта!