На някаква – горска полянка,
между хиляди дребни неща…
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Далече от грешки! И от заблуди!
Далече – от спомени и суета –
Аз чаках Земята да се събуди!
Отвъд планината! И пропастта!
Там, дето Слънцето ходи на пръсти
между хиляди дребни неща…
Преди като Ангел да се прекръсти
за да възкръсне на сутринта!... ...