8.12.2017 г., 20:20

Отвъд субтитрите на сериала

1.4K 13 21

Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.

 

Довчера бяхме млади и добри,
нахъсени и диви – непокорни!
А днес внезапно грохваме! – дори
ни подиграват уличните фльорци.

 

От онзи свят – и аз, дошла пеша,
не нося с мене никаква утеха.
И вече нямам право да греша
в сърцето си – под дрипавата дреха.

 

Обичайте се – просто, и сега! –
ни рай, ни ад оттатък съществуват.
Там само Господ знае докога
какво и колко всеки тук е струвал.

 

Живеем си в сапунен сериал –
намръщени, обидени, сърдити.
Все другият е крив и неразбрал.
А точно той ще ни склопи очите.

 

С какво ще ни запомни този век? –
нима с безумната ни надпревара
да смачкаме любимия човек,
и праведни светът да ни изкара?

 

Обичайте... обичайте – до смърт! –
единственият изход от живота.
Преселим ли се някога отвъд,
едва ли някой дълго ще ни помни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....