11.11.2017 г., 11:24

Отзвук

1.2K 0 1

Днес съм тук, сега.
В призмата на настоящето.
Застанал чинно на брега,
пред който зее предстоящото.
Вървя без път и цел.
Борбата в мен утихва.
Чакам последния шрапнел
и саркастично се усмихвам.
Миналото ми, не достатъчно епично,
ми остави само безнадеждност.
Без трусове, без сеизмичност.
Без нищо да подрежда.
Вървя. Не спирам. Но накъде?
Защо вървя, се питам
и въпросът сърцето ми боде.
Дори на него не мога да разчитам...
Докъде ще стигна, накъде вървя?
А диря? Дали след мен остава?
Не съм ранен и не кървя.
Това не е ли признак за забрава?
Утъпкани пътеки не обичам,
но в пущинака дирите се губят лесно.
Оставям само думи, които не отричам,
лъхат единствено на плесен.
Задухът на топлите повеи,
студът на ледения вятър,
битките с измислени злодеи,
всичко туй не е ли просто театър!?
А мечтите? Те какво са?
Празни мисли, загуба на време?
Безсмислени въпроси,
покълнали без семе?
Вървя. Ще продължавам.
Зная, че във края на света,
само прах и спомени остават.
Дано поне съм спомен
              за открехната врата.

Нехайко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Страхилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...