theironlady (Златина Георгиева)
216 228
5.01.2013 г., 0:12 ч.

Овали 

  Поезия » Бели стихове
527 0 3

Овали

 

Понякога ръката ми

е ръб на мида –

порязва и боли до вой.

или дъга, покров извит,

над стихналата клада

на живота - тогава

биволите му подсторва

да вървят към талвега

и изворите с бяла сол.

Събрани две, и дланите

са твърди хлябове,

омесени без квас, пасхални,

и недочакали жътварите

да ги разтворят с устни,

ще съхнат камъни

безчувствени край пътя.

Като бадем да галят и вгорчават

виното, кръвта да се сгъстява,

и в песните, и с думите

да раждат с писък всяко утро.

Ръцете могат да прощават,

да връзват уроки и възли,

да вадят въглени и макове –

косите ми да ваят като луди,

очите ми да вардят от безсъние –

магическо яйце на Фаберже от диаманти –

ръце, без теб са мостове над Мейн,

над придошла река,

безмилостна, злочеста и вакханка!

?

Без теб са мъртви небеса -

безкрили белите юници  на Европа –

кога ще ги открадне Зевс копиеносец?

О, вечни времена на тайнства

и незвезден мрак – отивам си в мита,

за да се върна пак

жена ваятел –

с ръце

по остри ръбове

да стържа камъка...

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??