Все по-тихо вървя… И говоря оскъдно.
Оздравявам от тази лъжа
за подправена обич, която да сбъдне
суетата ми с вкус на вина…
Все по-рядко напирам и чакам на пръсти
одобрение в новия ден,
а затварям прозорци и бавно се връщам
към зрънцето от Бога у мен…
© Руми Бакърджиева Всички права запазени