Озонова дупка
ОЗОНОВА ДУПКА
Направих си пролука малка
в душната ми дупка миша
с острото на моята писалка
тъй, че да може да се диша…
Изрових почвата с пръст
колкото котешко оченце -
проникна лъч околовръст
в малко небесно парченце…
Задишах дълбоко, учестено
замижах от ярка светлина –
аз сторих нещо непростено
в тази гъста тунелна тъма…
Усетила миризма на озон,
като след дъжд с градушка –
от пода до ниския потон
огромна тълпа се намушка…
Писна оглушителна аларма,
мишата армия ни надуши
и в подземната ни казарма
дупката пак отново запуши…
Възцари се черна тишина,
умря пак надеждата малка -
само пръстите на моята ръка
още държат острата писалка…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
