Sep 28, 2011, 6:30 PM

Озонова дупка

  Poetry » Civic
694 0 2

ОЗОНОВА ДУПКА

 

Направих си пролука малка

в душната ми дупка миша

с острото на моята писалка

тъй, че  да може да се диша…

 

Изрових почвата с пръст

колкото котешко оченце -

проникна лъч околовръст

в малко небесно парченце…

 

Задишах дълбоко, учестено

замижах от ярка светлина –

аз сторих нещо непростено

в тази гъста тунелна тъма…

 

Усетила миризма на озон,

като след дъжд с градушка –

от пода до ниския потон

огромна тълпа се намушка…

 

Писна оглушителна аларма,

мишата армия ни надуши

и в подземната ни казарма

дупката пак отново запуши…

 

Възцари се черна тишина,

умря пак надеждата малка -

само пръстите на моята ръка

още държат острата писалка…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...