Добре, че имам маски под ръка,
та - вътре в себе си Печалника да свия
и - като клоун тъжен в луднала тълпа
лицето си от всички да прикрия!
Добре, че мога - своите сълзи
да дестилирам в прясно, свежо Слово,
та като птица луда между горските брези
да осъзная, че съм жив отново!
Добре, че може - споменът за Тебе
да го надраскам нейде скришом на хартия ,
та даже да се сетиш, че съм ти потребен-
лицето си пред тебе да разкрия !
Добре, че има как - и в тъмна нощ,
ако самотен някога се сетя -
отново Твоят Дух да дойде гост -
ще Му се кланям и ще Го приветствам!
© Момчил Манов Всички права запазени