Пада нощ загадъчна и тиха,
идва бледата луна
и звезда красива заблестява
в тези тъмни небеса.
Във душата ми звучи такава
музика от красота –
колко дълго е към мен летяла
с леки ангелски крила!
Да докосне нежно и вълшебно,
с красота да ме дари,
да забравя всичко тъжно, земно
в следващите дълги дни!
Да я нося само във сърцето,
да ми шепне за любов
и така отново и отново
да гради живота нов!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени