Пада нощ загадъчна и тиха,
идва бледата луна
и звезда красива заблестява
в тези тъмни небеса.
Във душата ми звучи такава
музика от красота –
колко дълго е към мен летяла
с леки ангелски крила!
Да докосне нежно и вълшебно,
с красота да ме дари,
да забравя всичко тъжно, земно
в следващите дълги дни!
Да я нося само във сърцето,
да ми шепне за любов
и така отново и отново
да гради живота нов!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
