vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
28.11.2019 г., 20:19 ч.  

Падение 

  Поезия
693 16 9

Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.

 

Баща си вадех през тунел от гроба
в съня мъртвоутробен, задушлив.
Кармичен сън, наситен с хорска злоба
и с проклетията човешка - крясък див.

 

Отчаяно се мъчех да политна
към някакъв последен небосвод
от собствените си крила дори отритнат,
предал надеждата си за възход.

 

Нощта дари ме с черни еделвайси,
поникнали в подземни пещери,
в душата ми намерили причастие,
спасена в неподкупните гори.

 

Потъвам все надолу и надолу,
към антикосмоса от тежест устремен...
Над пропастите на небето, в антиполет,
се рее антидвойникът ми похитен...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук не бих казала, че ме докосна, а направо ме разтърси, Младене! Падението в много случаи е необходимост, колкото и жестоко да звучи, защото, често не можем да разпознаем реалността, без да сме се допрели до дъното на една бездна! Поздравявам те!
  • Апокалипсис. Вътрешен. Кошмари
    прегърнали на егото душата.
    А болката прорязва и не вярва,
    че загубата всъщност е разплата...
  • Силни и притаяващи дъха редове, пропити от тежкия товар и болка на реалността. Но щом душата е спасена, има надежда кармичния сън да бъде разплатен! Впечатли ме силно стихът ти! Поздравявам те!
  • Младене, стихотворението ти ми напомня за сър Алфред Джозеф Хичкок и неговите филми! Зловещи, но Гениални! Въздейства като земетръс на живите...души!
  • Силно и страшно... Видения в реалността...
    Не спи!
  • Потънах в тази мрачна образност, в тези размисли и спомени, провокирани навярно от последното природно бедствие... Аплодирам те, Младене!
  • Тъга, меланхолия, обреченост, бягство от себе си и от света! Впечатляващ стих! Специални поздравления, много ми хареса!
  • Мрачно. Тежък песимизъм. Отчаяние. Описал си много точно душевното ми състояние преди да тръгна към зъболекаря. (Бъзинга разбира се). Достигнал си нови дълбини на черното. Хубав стих.
  • Колко анти-утопично 🙃 злокобни образи и сенки, които преследват въображението 👏 много ми допада!
Предложения
: ??:??