Падение
Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.
Баща си вадех през тунел от гроба
в съня мъртвоутробен, задушлив.
Кармичен сън, наситен с хорска злоба
и с проклетията човешка - крясък див.
Отчаяно се мъчех да политна
към някакъв последен небосвод
от собствените си крила дори отритнат,
предал надеждата си за възход.
Нощта дари ме с черни еделвайси,
поникнали в подземни пещери,
в душата ми намерили причастие,
спасена в неподкупните гори.
Потъвам все надолу и надолу,
към антикосмоса от тежест устремен...
Над пропастите на небето, в антиполет,
се рее антидвойникът ми похитен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
