6.07.2008 г., 6:38

Паднах си... :)

910 0 5

Паднах си, но не по мъж,
паднах от един стол бял,
докато кажа "Баби, я се дръж",
строполих се (кой видял, видял)...

 

Срам ви казвам, резил голям,
излагация насред мегдана,
аз на един стол не ще се дам,
обаче кръстът пак ме хвана...

 

Няма друго поражение по мене,
само, дето взора леко промених,
че нивото си намалих без време
(е, то личи си де, от този стих).

:)

06.07.08г

(цикъл "Похортували си баби млади")

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...