Паднал ангел
Паднал ангел
Сега съм паднал ангел в тъмнината...
От светлина, с любов и вяра се родих,
божествена искра донесох на Земята,
в човешка плът духа си преродих
и с радост чаках среща със събратя.
Сиянието свое исках да разпръсна,
на всеки светъл лъч от себе си да дам,
души объркани със обич да прегърна,
сърцето си на свят човешки да отдам.
Земен Рай аз дълго търсех да открия
щастливи хора в него, мирни и добри,
природа девствена, величие зелено
а нашата планета, красиво да цъфти.
Сега съм паднал ангел в тъмнината...
Светът посрещна моите мечти със смях,
крилете ми прекърши още докато летях,
безпомощна, в тъга живя и любовта ми,
раздадох я на всички, дори и на врага ми.
Спасението търсех с приятели фалшиви,
враждебност и лъжи зад маски скрили,
простих им завистта, нека да са живи,
нали и те ангели небесни, някога са били.
Душата ми нещастна стенеше ранена,
бленуваше утеха сред гора зелена,
ограбена и смачкана, хваната в плен,
природата ридаеше по-силно от мен.
Сега съм паднал ангел в тъмнината...
Спасих единствен лъч от моето сияние,
грижливо го покрих с дъга от цветове,
опитвам се отново с хора да живея,
без криле, но с ангелско сърце.
Радостина Ангелова
27/08/2014 Абу Даби
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Дианжело Всички права запазени
Извини ме,моля те! Имаш поща!!
