Пагубна съдба
преливаща от болка и от тъга,
седя и проклинам съдбата противна,
с бутилка до мене и с цигара в ръка.
Поглеждам надолу и виждам как струйка
от кръвта ми се стича към мойте крака!
Поредна цигара - загубих тяхната бройка,
отпивам от бутилката и протягам ръка.
Там някъде ме чака неизвестното...
дори понякога се питам дали не е смъртта!
И въпреки всичко не избирам лесното,
понеже винаги има някаква уловка!
Не съм ангел - погледни в очите ми -
успях да превърна сълзите във лава!
Само гняв и омраза изпълват гърдите ми
и всяка мечта на пепел става!
Чувствам, че умирам -
нещо ме изгаря,
споменът напира,
а болката догаря...
Продължавам да си сипвам,
ала някак не помага.
Дори последната цигара
на моя ад края не слага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени