Пагубна съдба
Седя си тук някак безсилна,
преливаща от болка и от тъга,
седя и проклинам съдбата противна,
с бутилка до мене и с цигара в ръка.
Поглеждам надолу и виждам как струйка
от кръвта ми се стича към мойте крака!
Поредна цигара - загубих тяхната бройка,
отпивам от бутилката и протягам ръка.
Там някъде ме чака неизвестното...
дори понякога се питам дали не е смъртта!
И въпреки всичко не избирам лесното,
понеже винаги има някаква уловка!
Не съм ангел - погледни в очите ми -
успях да превърна сълзите във лава!
Само гняв и омраза изпълват гърдите ми
и всяка мечта на пепел става!
Чувствам, че умирам -
нещо ме изгаря,
споменът напира,
а болката догаря...
Продължавам да си сипвам,
ала някак не помага.
Дори последната цигара
на моя ад края не слага!
преливаща от болка и от тъга,
седя и проклинам съдбата противна,
с бутилка до мене и с цигара в ръка.
Поглеждам надолу и виждам как струйка
от кръвта ми се стича към мойте крака!
Поредна цигара - загубих тяхната бройка,
отпивам от бутилката и протягам ръка.
Там някъде ме чака неизвестното...
дори понякога се питам дали не е смъртта!
И въпреки всичко не избирам лесното,
понеже винаги има някаква уловка!
Не съм ангел - погледни в очите ми -
успях да превърна сълзите във лава!
Само гняв и омраза изпълват гърдите ми
и всяка мечта на пепел става!
Чувствам, че умирам -
нещо ме изгаря,
споменът напира,
а болката догаря...
Продължавам да си сипвам,
ала някак не помага.
Дори последната цигара
на моя ад края не слага!
© Криси All rights reserved.
