19.02.2013 г., 13:32

Пак е 19-ти февруари, Апостоле

761 0 0

                                                  Пак е 19-ти февруари, Апостоле

                                                                                   

                                                        Затуй пред паметника ти

                                                        сега стоим

                                                        със свито от болка сърце.

                                                        Дошли сме

                                                        да ти се поклоним,

                                                        да докоснем

                                                        лика ти с ръце.

                                                        Дълбок поклон

                                                        да ти направим

                                                        за твоята борба,

                                                        цветя да ти оставим

                                                        за извоюваната свобода.

                                                        Времето е както преди...

                                                        и то сякаш плаче,

                                                        летят снежинки

                                                        като сълзи

                                                        около твоя гроб, юначе!

                                                                                       

                                                        Поклон! Дълбок поклон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...